Диана Саватева е филолог по образование, журналист по професия, а в момента е заместник-кмет на Община Бургас с ресор култура и вероизповедания, както и председател на Фондация „Бургас 2032“, която има задача да подготви кандидатурата на Бургас и региона около най-големия град в югоизточната част на Европейския съюз за Европейска столица на културата през 2032 г., разказа за рубриката „БГ Свят“ Рада Ганкова – създателка на литературния клуб „Записки под възглавката“ в Брюксел, преводач и програмен директор на Фестивала на българската книга в белгийската столица. Двете разговаряха за Седмото издание на фестивала на българската книга в Брюксел, за „виденията и безпокойствата“ на Саватева, за стремежа на Бургас да бъде Европейска столица на културата.. Какви бяха очакванията ви за този фестивал и оправдаха ли те, след като вече го посетихте?

Диана Саватева е автор на четири поетични книги, най-новата от тях „Трилистна детелина“ излезе от печат тази година и съдържа само кратки литературни форми, които авторката определя като нава (бел.ред. - поетичен стил), видения и безпокойства. Книгата имаше своята среща с читателите на Седмото издание на българската книга в Брюксел, предстои представянето в Бургас – на 13 август, в началото на изложението „С книга на плажа“.

Диана Саватева е филолог по образование, журналист по професия, а в момента е заместник-кмет на Община Бургас с ресор култура и вероизповедания, както и председател на Фондация „Бургас 2032“, която има задача да подготви кандидатурата на Бургас и региона около най-големия град в югоизточната част на Европейския съюз за Европейска столица на културата през 2032 г., разказа за рубриката „БГ Свят“ Рада Ганкова – създателка на литературния клуб „Записки под възглавката“ в Брюксел, преводач и програмен директор на Фестивала на българската книга в белгийската столица.

Двете разговаряха за Седмото издание на фестивала на българската книга в Брюксел, за „виденията и безпокойствата“ на Саватева, за стремежа на Бургас да бъде Европейска столица на културата.. Разговора им предостави за рубриката „БГ Свят“ самата Ганкова.

Какви бяха очакванията ви за този фестивал и оправдаха ли те, след като вече го посетихте?

- Дойдох в Брюксел с огромно любопитство. Градът ме привлича с многоцветността и еклектиката си – от една страна великолепието на историческото ядро, на Гранд Плаз, от друга страна – съжителството на хора от много различни националности, общности, култури. Винаги ми е било приятно да бъда тук, но така се случи, че не бях посещавала столицата на Европа цели 9 години. Това пътуване се различава от всички досегашни, тъй като най-вече исках да видя какви са културните интереси на пребиваващите тук българи, как са организирали тази част от живота си и да потърся бургаското измерение в него. Нашето присъствие – заедно с Руми Емануилиду и Лора Стаматис, които представляват издателство „Знаци“, е шанс за сънародниците ни да научат повече за литературните процеси, за авторите и книгите извън столицата. Без тях на националната ни литературна карта неоправдано ще има много бели полета. 

Българската общност в Белгия в лицето на Българската културна асоциация официално подкрепя кандидатурата на град Бургас за Европейска столица на културата. Бургас – град с богата история, креативна енергия, морски дух и вдъхновяваща културна сцена – е достоен да представи България пред Европа. Какви други инициативи сте предприели за популяризирането на тази кандидатура и търсенето на лоби извън България?

- Това е трогателен жест. Аз научих за тази подкрепа още преди пътуването и много се развълнувах, когато Таня Станева я обяви пред аудиторията на фестивала. Радвам се, че сънародниците ни дори в чужбина оценяват капацитета на Бургас, културните процеси, които протичат и възможностите чрез културата да бъде разгърнат потенциала на региона.

Бургас е в началото на  един дълъг процес, който включва много и различни активности,  за да докаже, че е най-достойният, най-подходящият български град за Европейска столица на културата през 2032 г. Инициативата за кандидатурата е на кмета Димитър Николов. Задачата стои не само пред общинската администрация, тя  е общностна.  Енергията на хората на изкуството, ценителите, публиката, обществеността – тя е важна за една успешна кандидатура. Вече е учредена и функционира фондация „Бургас 2032“. Експертите, които работят там, проучват опита на градовете, спечелили приза – част от тях вече били европейски културни столици,  други са в процес на подготовка. Убедена съм, че инициативата бургаски автори да стигнат до читателските среди в Брюксел ще се впише в цялостната програма, насочена към полезни и работещи международни контакти.

Има ли на бургаска територия литературни инициативи, които да включват чуждестранни гости, те могат ли да помогнат на каузата? 

- В Бургас се провежда Международен литературен фестивал „Свято слово“, който започна като литературно събитие, насочено към автори от славянските страни, но в последните години се включват писатели и от други държави. Организира се от Народно читалище „Любен Каравелов“ в партньорство със Сдружение „Бургаска писателска общност“ и със съдействието на Община Бургас. Има вече 19 издания. От две години сме домакин на още едно мащабно събитие – Международен литературен фестивал на черноморските страни, който събира в един формат освен автори, също така преводачи и издатели. Изключително интересен формат, който тепърва ще се развива.

А има ли литературни места в града?

- Ние сме един от малкото градове, в които писателската общност разполага със собствен дом. Той не е само място, където се провеждат организирани събития, но и дава възможност за непосредствено общуване между пишещите и четящите хора. Разбира се, Център за съвременно изкуство и Библиотека е още едно място, с което наистина се гордеем. Защото една стара и полуразрушена сграда възкръсна като модерно пространство и много бързо бе припознато най-вече от младите хора като място за четене, за учене, за срещи. Ако ви е необходим истински пример за приобщаващо културно пространство, това е нашата библиотека. През лятото тя работи денонощно. А в центъра освен нея има изложбени зали, ателиета на Националната художествена академия, кафене, хоби магазин, а в двора – сцена и детска площадка. В библиотеката може да се намери и чуждоезична литература – оформи се традиция да се създават специални зони –  има за американска, за австрийска литература. 

Какво можем да направим ние извън България, за да ви подпомогнем кандидатурата?

- Инициативата „Европейски столици на културата“ предполага създаване на мащабен събитиен календар,  провеждане на  много и разнообразни културни прояви, но това е само върха на айсберга. През нея се развиват всички сфери на обществения живот. Нашите сънародници в чужбина биха могли да помогнат за популяризирането на Бургас като привлекателно място за културен и събитиен туризъм, като място, в което творчеството е на почит и артистите имат възможност да създават и показват своето изкуство, като чудесна локация за фестивален и културен туризъм, с добра свързаност,  с достатъчно място за настаняване във всички категории. Бургас е реален пример за децентрализация в изкуството, тъй като успешно разбива мита, че трябва задължително да си в столицата, за да бъдеш забелязан като музикант, литератор, художник… Надявам се през инициативата „Четяща България“ българите в Брюксел, както и чужденците, които знаят български и работят в департамента за преводи към Европейската комисия, да познаят творчеството и на бургаските автори. Така ще създадем една фен група, която може да бъде наш посланик и в кандидатурата ни за Европейска столица на културата. 

Какви са впечатленията ви от българската общност в Белгия?

- Прекрасно е, когато, пътувайки, човек открива красиви места, но по-хубаво от това са срещите с будни и чувствителни хора, с отворени сърца за красотата на изкуството. Впечатлена съм от усилията, които българите в Брюксел полагат, за да организират и развият Фестивала на българската книга. И в този смисъл тук думата общност е точно на мястото си – усеща се посветеността, отдаването, желанието да съхраниш пълноценната връзка с корените си. 

Всички вярват, че четирилистните детелини носят късмет, а вашата детелина е трилистна? Защо така е озаглавена стихосбирката ви?

- Това заглавие се появи внезапно, когато книгата бе почти завършена. Не пропускам да благодаря на Добрина Топалова, великолепен литературовед от Бургас, която ме насърчи да събера в книга само кратки форми. Мислех, че ще е бързо и лесно, но не се  случи така. Краткостта е голямо изпитание. Може би точно в духа на минимализма избрах и трилистната детелина за основна метафора. Да открием изключителност в обикновеното – понякога това е солта на живота. 

В този жанр всяка дума, запетая или липса на запетая са важни. Много работихме върху детайлите с редактора Аксиния Михайлова, изключителна поетеса. Аз много държа книгата, особено поетичната книга, да  има цялостно въздействие – това  не би могло да се случи без фантастичните илюстрации на Капка Кънева, без прецизността на дизайнера Детелина Минева, без отличната полиграфска работа на „Фабер“. Толкова важно, колкото написването и отпечатването, е грижата за живота на книгата след излизането й. Тук  Руми Емануилиду и нейното „Знаци“, подчертавам бургаско, са безкомпромисни.

Какво означава „нава“? Какви са виденията и безпокойствата на Диана Саватева?

- Ще цитирам Иван Методиев и нещо, написано в бр. 2 на списание „Нава“, издаден през 1991 г.: „До нава не се стига. Тя се постига. Дали се постига нещо действително или само някаква илюзия“. 

Мисля, че в това донякъде е отговорът на въпроса защо вторият цикъл в моята книга се казва „Видения“. 

Какво си казахте на срещата с читателските клубове в Брюксел, в която вие участвахте?

- Ще кажа нещо, което може би ще прозвучи като нава – 

Ако душата живее и след тялото,

до последния му трепет има смисъл

да я правим по-съвършена.

Няма по-сигурен път към това съвършенство от четенето. Аз съм завършила българска филология, вероятно затова съм привърженик на дълбокия прочит. Имаш нужда не просто да притичаш по книгата, а да минеш с най-бавната си походка през нея, да се върнеш към някои места, да надникнеш през прозорец, пък бил той и нарисуван, да се опиташ да намериш врата, там където авторът е пропуснал да я постави.

Това отношението към четенето открих в дискусията за читателските клубове. И още – възприемането на българската литература като този надежден и вечен мост, който ще ги държи завинаги свързани с корените.

Споделете нещо, което ви впечатли по време на фестивала - дума, случка, реакция?

- Видях какво означава чиста и естествена обич към родината.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.